 |
| |
Семантичната мрежа
Obey your master computer!
Павлин Стойчев
PC World България
Януари, 2002 г.
Ако си мислите, че Интернет е променил коренно начина ви на живот в последните години и сте готови да се закълнете, че е най-великото нещо от изграждането на египетските пирамиди до сега - заблуждавате се. Най-интересните и изумителни неща тепърва предстоят.
Трябва да призная, че подзаглавието беше леко подвеждащо и едва ли скоро ще се стигне до световна доминация на машините. Но реалността заплашва да надмине прогнозите на фантастите. Поне в близките десетилетия можем да очакваме човекът да запази доминиращото си положение над машините, превръщайки ги във все по-фин и разумен инструмент. Течащата с пълна скорост (р)еволюция на WWW към това, което изобретателят на Интернет Тим Бърнс - Лий нарече преди години Семантична мрежа обаче, ще стане поредната брънка от невероятните измислици на човешкия разум.
Процесът остава леко в сянката на цялото Интернет общество, но е достатъчно стабилен и необратим, за да бъде спрян. Семантичната мрежа е продължение на сега съществуващата, в която информацията притежава добре дефинирано значение, давайки възможност на компютрите да я изполват сами. Така в най-общи линии дефинира понятието самият му създател. Нещата не са чак толкова сложни, колкото изглеждат, затова ще дадем един пример. Представете си как се събуждате сутринта в хотел, вдигате телефона и след кратък разговор с оператора поръчвате закуската си и напитки. След което поръчвате и необходимите ви стоки, които да бъдат напазарувани. Всичко това изглежда напълно в реда на нещата до момента в който уточним, че в хотела не работят хора. Компютър е поел поръчките ви и ги е изпълнил. Той не притежава някакъв изкуствен интелект, а просто изпълнява подадените му инструкции, той е част от Семантичната мрежа.
Интернет и WWW
Както знаете, Интернет е огромна съвкупност от свързани един с друг компютри. Най-общо казано, той представлява мрежа, съставена от множество по-малки мрежи. Така всяка машина, включена в тези малки мрежи има достъп до ресурсите и услугите на други машини, намиращи се в рамките на други мрежи. Всеки компютър в Интернет има свое собствено име, което го отличава от останалите. Така компютрите могат да общуват един с друг и да се намират сред целия океан свои побратими. Името, която всяка машина има дава възможност да разглеждате точно сайта, който желаете, а не някой друг. Така и сървърът може да ви открие, за да покаже сайта точно на вас, а не на друг, който не очаква да го види. Имената на отделните машини се наричат IP адреси и се състоят от поредица от 4 числа, разделени с точка. Отделните числа могат да имат стойност до 255.
Но едва ли ще се чувствате конфортно, ако трябва да запомните и въвеждате постоянно адреси на сайтове като 212.72.201.116. Звучи доста стряскащо като си помисли човек колко такива влакчета от цифри трябва да запомни. За да се предодврати това е създадена системата за именуване с думи, които са ясни и лесни за употреба от всички. Така наречената система за имена на области(домейни) или DNS се грижи за това. Когато напишете в полето за адреса на браузъра си http://www.pcworld.bg/index.html, компютърът разбира, че трябва да потърси друг компютър с истинско име 212.72.201.116 и да поиска от него файла наречен index.html. Фактът, че IP адресите и имената на домейните са уникални в цялата световна мрежа, гарантира, че ще видите точно страницата, която пожелаете, а не някоя друга. Адресът, който въвеждате в полето се нарича Униформен локатор на ресурси (URL). Самото понятие показва, че всеки файл в Интернет има собствено неповторимо име.
Абсолютно погрешно е схващането, че Интернет и World Wide Web (световната мрежа) са едно и също. WWW е една от услугите, които Интернет предлага. Сред другите услуги са трансфер на файлове (ftp), e-mail, IRC и други. Един малко странен, но доста ясен пример - ако си представите Интернет като хамбургер, WWW е кашкавалът в него.
Основната заслуга за съществуването и популярността й има така нареченият хипертекст. Той дава възможност да следвате препратките в страници, за да получите повече информация за всичко,което ви интересува. Основната съставка на зараждащата се Семантична мрежа от своя страна е мета информацията.
Текст, Хипертекст и Метатекст
Еволюцията в човешката цивилизация е тясно свързана с развитието на начините, по които човекът предава и групира информацията. Без да навлизаме във философските и лексикални дебри можем да приемем, че едно от най-важните условия за развитието ни е била способността да се изразяваме в текст, групирайки думи и изрази, предавайки по по този начин логически единици информация. Появата на хипертекста доведе до ново ниво на комуникация, позволяващо създаването на бегранични вериги от данни. Нека погледнем изречението "Аз съм роден в България". На текстово ниво значението му е повече от ясно. Но изречението не казва кой съм аз, как живея и къде и какво е България. Текстът разчита на контекста, който създава или в който съществува, за да осигури правилното разбиране на информацията. Хипертекстът от своя страна включва контекста в себе си. Тук всяка дума е носител на свое пълноценно и многостранно съдържание. Представете си същото изречение на екрана на браузъра си. Всяка от думите представлява хиперлинк към други web страници. "Аз" сочи към автобиографията ми с всички най-важни данни за мен, "роден" води до някой биологичен сайт, а "България" към сайт за страната. Тези сайтове също притежават огромно количество линкове, така че веригата става безкрайна. WWW като основно поле за приложението на хипертекста резонно промени революционно начина по който търсим или представяме информцията. Позволи ни да създаваме много по ясни, детайлни и лесни за употреба структури. Сега намирането на информацията е много по-лесно от когато и да било. И основната причина е възможността бързо да сменяме контекста и да следваме вътрешното съдържание на думите.
Основният проблем на WWW обаче е, че цялото това богатство от данни е струпано хаотично. В рамките на един сайт информацията може и да е подредена, в но в съвкупността от сайтове като цяло цари хаос. Колкото и да се усъвършенстват търсещите машини, все още е доста трудно да попаднете на точно тази информация, която ви е необходима. Резултатите ще ви дадат връзки към страници, където исканите от вас ключови думи съществуват, но в различни контексти.
Очевидно е, че за да не се пропилее напразно цялата тази струпана и достъпна информация, тя трябва да се класифицира ясно. На този етап WWW е мощен инструмен в ръцете на хората, но машините трудно ще разберат къде какво има. Цялото богатство на хипертекстовите информационни потоци се пропилява и не може да се използва дори 50% от стойността му поради липсата на обща и цялостна организация. Причината за това е, че HTML (езикът за съставяне на хипертекстови документи) е насочен преимно към начина, към формата на представяне на информацията. Той позволява да форматирате и обработите правилно един текст, добавяйки му хипертекстови зависимости. Но цялостния смисъл на написаното остава в рамките на конкретния документ. В тази връзка може да се посочи още един недостатък на HTML - създадените с негова помощ материали могат да се използват единствено и само в WWW. Извън тази среда, хипертекстът и възможностите му не съществуват.
Изходът е в създаването на метод и система за маркиране не на формата, а на съдържанието на документа. Тук на помощ идва мета информацията. Тя определя не структурните единици на показването, а на смисъла на данните. Така може да се създаде стройна система и да се внесе ред в цлятото информационно богатство на мрежата. В този случай вече, маркираният смислово текст няма да е зависим от различните формати и технологии за обработка и пренос на данните. Така те ще могат да се използват винаги и навсякъде. И което е още по-важно - без намесата на човешко същество.
Синдикация
Най-често използвания в момента начин за създаване на мета информация е RDF (Resource Description Framework). Тази XML спецификация лежи в основата на всички разработки за Семантичната мрежа. Очаква се в определен бъдещ етап нейните методи за адресиране на части от информация да заменят вездесъщия в момента URL.
Разновидност на RDF, използвана най-масово за обединяване на информация на различни сайтове е RSS (RDF Site Summary). Това е възприет стандарт за описване на информацията от даден сайт, така че да може да бъде използвана от други. Чрез нея вече тече еволюцията на порталите и търсещите машини от съвкупност от линкове към съвкупност от данни. Представете си, че търсите информация за монитори. Когато направите съответното търсене в някоя търсачка, ще получите в резултат списък от web страници, в които тази дума се споменава. Но много трудно ще намерите точно това, което ви интересува. Резултатите биха изглеждали примерно така:
- "Нашата фирма" ЕООД - прозиводител на монитори;
- "Другата фирма" ЕТ - вносител на монитори.
Ако направите същото търсене в базата на информационен портал, може да получите нещо такова:
- Най-новия монитор на "Нашата фирма" ЕООД струва ...
- Мониторът ... е най-новия продукт на компанията .... по технологията .....
Вторият вариант е много по-ясен и носи много по-полезен смисъл. И на всичкото отгоре, когато последвате линка ще стигнете пряко до интересуващата ви информация. Пример за такъв информационен портал в нашенското Интернет пространство е news.dir.bg. ( Както и сайтът Канал 13 в Булпорт мрежата.)
Какво не е семантичната мрежа
1.Семантичната мрежа не е изкуствен интелект.
Фактът че машините ще обработват зададената от човека информация не означава, че те ще могат да вземат самостоятелни решения. Техниката няма да се научи да говори на езика на хората, а да спазва строго определените й процедури и да взема решения на базата на заложени в нея принципи. Всяка разновидност на информацията ще има своя собствена "мрежа", а съвкупността им ще бъде Семантичната мрежа. Машините ще изпълняват точно регламентираните си задължения да търсят и обработват информацията в тях.
2. Семантичната мрежа няма да изисква някакви свръхсложни машини и програми.
Всяка от единиците, съставящи семантичната мрежа ще служи за точно определена цел. Така тя ще трябва да си служи с конкретен XML "речник". Различни приложения ще се занимават с обработката на строго специфична информация- проверка правата на достъп, списъци от продукти и други.
3. Семантичната мрежа не е опит за повторение на вече провалили се проекти
Един от тях е т.нар. Knowledge representation system. Изграждането на новия тип WWW може да се поучи от грешките на тези проекти и да им осигури среда за бъдещо развитие.Повечето проблеми на предишните проблеми са свързани с невъзможността да се съвместяват две различни по значение на информацията бази данни. XML и RDF схемите дават необходимите отговори на този проблем, осигурявайки пълна конвертируемост на данните. Информацията може свободно да се трансформира от и към всички използвани в момента стандарти. Това осигурява и необходимата глобализация.
4. Семантичната мрежа няма да изисква създаването на нови технологии.
Еволюцията на WWW към Семантична мрежа е вече факт. Всички технологии, необходими за това са вече известни. Продължават процесите за тяхното стандартизиране. XML и производните му RDF схеми предоставят възможност за платформено независимо представяне на информацията. Те могат да си взаимодйстват с обекно ориентрираните програмни езици, тъй като различните обекти могат лесно да се трансформират в елементи и обратно. Също пълноценна е и връзката с релационните бази данни, използващи таблици за съхраняване на информацията. XML прави безсмислено по нататъчното разделение на клиенски/сървърни технологии, като позволява прилагането на гъвкави решения на всички нива.
5. Семантичната мрежа не е замислена като алтернативен начин за съхраняване и обработка на информацията.
Основната й цел е да осигури възможност на всички съществуващи технологии да намерят общ език и да осигури единен информационен поток. Така данните ще могат да се обработват и добавят в различни видове бази данни и от различни приложения, работещи в различни среди.
6. Семантичната мрежа няма да е подвластна на информационните различия.
Създаването на единна информационна мрежа поражда въпроси около достоверността на данните. Противоречащата си и непоследователна информация би довела до разстройване на цялата мрежа. Затова тя трябва да гарантира адекватността на данните, чрез използването на различни ключове за достъп до различните нива и ресурси на мрежата. Особено важен става въпросът при разпределянето на потребителските права над данните. В момента тече усилена разработка на технологии отчитащи заплащането на достъпа до различни интегрирани ресурси.
Робосървиз
В момента тече усилена разработка на технологии, които ще позволяват на машините да разпознават или прозивеждат смислен човешки говор. В основата на повечето от тях стои VoiceXML - език, който се опитва да предаде основните разновидности на речта във вид на разбираеми логаритми. Той произлиза от така наречения VoxML, разработен от Motorola. Разработката на VoiceXML се контролира от т.нар. VoiceXML Forum. Първата версия на спецификациите му бе публикувана през март 2000 година. VoiceXML Forum е основан от някои от лидерите в телекомуникационната индустрия - Motorola, AT&T, IBM and Lucent Technologies. Ето как би могъл да се представи изборът на предпочитана напитка:
<menu>
<prompt>Какво бихте желали за пиене - кафе, чай или какао?</prompt>
<choice next="#getcoffee">кафе</choice>
<choice next="#gettea">чай</choice>
<choice next="#kakao">какао</choice>
<noinput>Моля направете своя избор!</noinput>
<nomatch>Моля изберете измежду кафе, чай или какао!</nomatch>
</menu>
Първо машината ще ви попита какво желаете. И ще очаква отговор с името на предпочитаната напитка. Ако не го получи, ще реагира според инструкциите - т.е. ще ви помоли все пак да изберете. Подробности за VoiceXML ще намерите на http://www.voicexml.org/ и http://www.voicexmlcentral.com/
|
|
|
|
